Какъв е най-честият дефицит на витамини при диабет тип 2?

Витамините регулират метаболизма, както и генната експресия и оказват пряко влияние върху прогресирането на множество хронични заболявания, в това число сърдечни болести, рак и диабет тип 2. Най-често, тези миниатюрни природни дарове служат като основни коензими или кофактори, като по този начин подпомагат оптималното протичане на клетъчните реакции, необходими за производството на енергия и поддържането на живота. Дори умерените дефицити могат да причинят сериозни заболявания.

В тази статия ще разгледаме основните витамини, на които трябва да обърнете внимание, ако страдате от диабет тип 2, тъй като заболяването често води до техния недостиг. И така, нека видим кои са най-често срещаните витаминозни недостатъчности при хората, страдащи от диабет тип 2.

Витамин В12

Витамин В12, известен още като кобаламин, е изключително важен микронутриент, отговорен за поддържането на здрави кръвни клетки и оптимална нервна система. Също така, микроелементът играе съществена роля в синтеза на ДНК и метаболизма на холестерола.

Дефицитът на витамин В12 е често срещано състояние, особено при страдащите от диабет тип 2. Изследванията показват, че около една четвърт от хората с диабет тип 2 имат по-ниски от нормалните нива на кобаламин. Част от това се дължи на приема на някои диабетни лекарства, които пречат на тялото да усвои важният витамин. Продължителният недостиг на витамин В12 носи със себе си редица негативни здравословни последици, в това число анемия и невропатия.

Симптомите на дефицит обикновено се развиват постепенно и могат да бъдат широкообхватни. Те включват честа умора, летаргия, жълтеникава кожа и възпаление на езика. Освен при хората с диабет тип 2, дефицит на В12 често се наблюдава и при населението над 65-годишна възраст, както и при веганите.

Сред най-богатите на витамин В12 хранителни източници се нареждат месото, рибата, яйцата, както и продуктите, които са преминали фортификация (подсилване) с кобаламин. Също така, витамин В12 може да бъде намерен и под формата на хранителна добавка, която е особено полезна за тези, които попадат в рисковите групи.

Дневните препоръчителни количества на витамин В12 варират според възрастта и се измерват в микрограми (мкг):

• До 6-месечна възраст: 0,4 мкг

• 7 - 12 месеца: 0,5 мкг

• 1 - 3 години: 0,9 мкг

• 4 - 8 години: 1,2 мкг

• 9 - 13 години: 1,8 мкг

• 14 - 18 години: 2,4 мкг

• Възрастни: 2,4 мкг

• Бременни: 2,6 мкг

• Кърмачки: 2,8 мкг

• Диабет тип 2: 2,4 мкг

Витамин В9

Витамин В9, наричан още фолат, се отнася до семейство естествени съединения, действащи като коензими в синтеза на аминокиселините и нуклеиновата киселина. Синтетичната форма на В9 е известна като фолиева киселина.

Патологичните състояния, които увеличават риска от дефицит на витамин В9, включват анорексия, нарушения на абсорбцията, стомашно-чревни заболявания и диабет тип 2. Също така, в рисковата зона попадат бременните, кърмачките и хората в напреднала възраст.

Фолатът е необходим за нормалното производство на еритроцити. Усложненията при дефицит включват мегалобластна анемия (по-големи от нормалното червени кръвни клетки), ниски нива на белите кръвни клетки и тромбоцитите, както и вродени дефекти в гръбначния мозък на развиващия се плод, познати като ​​дефекти на невралната тръба. Някои от най-изразените симптоми на дефицит на витамин В9 биват честа умора, летаргия, бледа кожа, вертиго и подут език.

Сред най-богатите на фолат храни се нареждат тъмните зеленолистни зеленчуци, цитрусовите плодове, черният дроб, яйцата, гъбите, както и подсилените с фолиева киселина храни. Подобно на витамин В12, специалистите препоръчват приема на добавка с витамин В9, за хората, които попадат в рисковите групи от развитие на дефицит.

Препоръчителната дневна доза на фолиева киселина е различна при различните възрастови групи и е както следва:

• До 6 месеца: 65 мкг

• 7 - 12 месеца: 80 мкг

• 1 - 3 години: 150 мкг

• 4 - 8 години: 200 мкг

• 9 - 13 години: 300 мкг

• Над 14 години: 400 мкг

• По време на бременност: 600 мкг

• По време на кърмене: 500 мкг

• Диабет тип 2: 400 мкг

Витамин В6

Витамин В6, известен в медицинските среди като пиридоксин, играе ролята на кофактор за стотици ензими и участва в метаболизма на глюкозата, липидите и аминокиселините, както и синтеза на някои невротрансмитери. Дефицитът на витамин B6 е свързан основно с непоносимостта към глюкозата, което се наблюдава при наличието на диабет тип 2. Ето защо, хората с това заболяване трябва да бъдат особено внимателни относно адекватния прием на пиридоксин.

Изследванията показват, че добавките с витамин В6 могат да подобрят глюкозния толеранс, особено за страдащите от гестационен диабет или нарушен глюкозен метаболизъм. В допълнение, витамин В6 играе важна роля в превенцията на свързаните с диабета усложнения.

Добри хранителни източници на пиридоксин биват свинското месо, пилешкото, рибата, млякото, бананите, соята, фъстъците, овесът и храните, подсилени с витамин В6. За хората, попадащи в рисковите групи от развитие на дефицит към този микроелемент, включително и страдащите от диабет, се препоръчва приемът на хранителна добавка с пиридоксин.

Препоръчителният дневен прием на витамин В6 се измерва в милиграми (мг) и е както следва:

• До 6 месеца: 0,1 мг

• 7 - 12 месеца: 0,3 мг

• 1 - 3 години: 0,5 мг

• 4 - 8 години: 0,6 мг

• 9 - 13 години: 1,0 мг

• 14 - 18 години: 1,3 мг

• 19 - 50 години: 1,3 мг

• Над 51 години: 1,7 мг

• Диабет тип 2: 1.4 мг (1.8 мг над 51 години)

Витамин С

Витамин С е водоразтворим витамин (подобно на всички витамини от група В), чието научно наименование е аскорбинова киселина или аскорбат. Този важен микроелемент изпълнява редица роли в тялото и е свързан с множество здравословни ползи, включително подсилен имунитет. Научните изследвания са установили, че хората, страдащи от диабет тип 2, обикновено имат ниски нива на витамин С. Резултатите разкриват, че чрез увеличаване на количеството на витамин С в кръвта, количеството на сорбитола може да бъде намалено.

Сорбитолът е вид вредна захар, която се натрупва в тялото и може да доведе до повишен риск от диабетни усложнения като ретинопатия, невропатия и увреждане на бъбреците. В допълнение, витамин С играе важна роля за подобряването на толерантността към глюкозата.

Сред най-богатите хранителни източници на витамин С се нареждат цитрусовите плодове, чушките, ягодите, спанакът, кейлът и броколите. Наличен е и във вид на добавка с дози до 1000 мг. Доказано е, че адекватният прием на витамин С намалява цитотоксичността, свързана с хипергликемията при състоянията на предиабет и диабет тип 2. В допълнение, някои изследвания индикират, че дневният прием на 1000 мг витамин С подобрява толерантността на тялото към глюкозата.

Дневният препоръчителен прием на витамин С се измерва в милиграми (мг) и е както следва:

• До 6 месеца: 40 мг

• 7 - 12 месеца: 50 мг

• 1 - 3 години: 15 мг

• 4 - 8 години: 25 мг

• 9 - 13 години: 45 мг

• 14 - 18 години: 75 мг

• Над 19 години: 90 мг

• Диабет тип 2: 300 мг

Финални думи

Дефицитът на някои витамини е често срещан проблем при хора с диабет тип 2. Ако страдате от това заболяване, адекватният хранителен режим и суплементирането с добавки ще помогне за контролиране на диабета и предотвратяване на свързаните с болестта патологични усложнения.

Ако възнамерявате да започнете прием на витаминни добавки, препоръчваме ви преди това да разговаряте с личния си лекар или специалист по диабетни заболявания. Те ще назначат нужните изследвания и ще ви препоръчат прием на витамини, според вашите индивидуални нужди. 

Използвани източници

Ganesh N. Dakhale, et al. (2011). Supplementation of Vitamin C Reduces Blood Glucose and Improves Glycosylated Hemoglobin in Type 2 Diabetes Mellitus: A Randomized, Double-Blind Study.

Jie Zhu, et al. (2020). Intakes of Folate, Vitamin B6, and Vitamin B12 in Relation to Diabetes Incidence Among American Young Adults: A 30-Year Follow-up Study.

National Institutes of Health (NIH), Office of Dietary Supplements.

Roxana Valdés-Ramos, et al. (2015). Vitamins and Type 2 Diabetes Mellitus.

Sang M. Hong, et al. (2017). A prospective association between dietary folate intake and type 2 diabetes risk among Korean adults aged 40 years or older: the Korean Multi-Rural Communities Cohort (MRCohort) Study.